Ужасно сме горди от факта, че Гергана Канева, най-важният и активен член на нашето сдружение, бе избрана за едно от Лицата на Балчик за 2024 г. Ежедневната ѝ и безкористна служба в помощ на беззащитните животни бе оценена от жителите на нашия град, които наредиха Гери сред десетките най-достойни балчиклии, носители на този приз през годините.
Няма как да сме по-щастливи, защото Гери е Човек-пример за децата и за самите нас.
Гери е този човек, който сякаш е навсякъде, чийто ден сякаш е 38 часа. Гери е този човек, чиято кола познават бездомничетата в града и в чакат със свито стомахче и сърце, питайки се “ще дойде ли мама и днес”.
Гери е човекът, чийто дом е отворен за всяко изхвърлено страдалче, хладилникът й е на всяко клетните, парите за нея не са пари, а са гранули, пастет, лекарства, ваксини, бензин за нови и нови обиколки из града и до клиниката. Гери не може да подминава и се радваме, че градът не подмина и нея тази година. Гери може да вдъхнови всеки да стори поне малко добрина - да сложи купичка с вода пред вратата си, да отдели шепичка храна, да приюти, да даде подслон за бурята, да качи в колата и да заведе на лекар.
Гери работи на пълни обороти и телефонът й звъни нон-стоп с поредния апел за помощ “тук на автогарата има кашонче с майка с бебета, там пред магазина има бебе в боклука, горе има куче с три крачета, долу на алеята има блъснато коте, зад блока има стреляно куче, извън града има отровени животни…” са неща, които Гери чува всяка седмица. И винаги е там - готова да помогне, с нова порция енергия, с нови сили и надежда, че ще може да помогне. С усмивка - с нейната вечна усмивка.
И помага. А знаете ли как имаш сили да вярваш, когато си свидетел на толкова зло? Злини, злоба, та дори агресия. Гери не мислете, че е харесвана от всички, както всеки добър човек, лесно се набива в очите на онези, които душа нямат отдавна, сърце имат от камък, мразят за закуска и плюят за вечеря.
Но Гери става и започва новия ден пак с усмивка. Защото вижда резултатите от усилията си - вижда щастливите истории, които щяха да са трагедии без нея, вижда колко са обичани всичките онези клетничета едва-едва спасени - изпочупени, оперирани, лежали седмици в клиники, тровени, ами онези, хранени с млека и капкомери, с лъчижки в устата, с вода със спринцовка. Ами стотиците вече кастрирани майки, които повече няма да раждат десетки бебета годишно, това е най-големият подарък за бездомните животни и Гери обикаля и полята, за да хваща и да им подобрява живот.
И немалко от тях днес са се събудили в нечие легло - нагушкани, нахранени, на топло защото Гери вярва и защото всички ние вярваме я нея. И на Гери не й тежи - да усеща обичта и благодарността на най-чистите души - тези на животните. Дали е уморена, уморява се, дали се изхабява, виждайки лошотията, няма как да не се, но продължава да дава и да не търси нищо в замяна, не търси, но получава безграничното удовлетворение, че и днес си спасил, нахранил, утолил. И макар да спи малко, спи щастлива.
Вие ? Утолихте ли нечия жажда днес ? Напълнихте ли стомахче ? Спасихте ли душата си някак ?
コメント