top of page

Да покрием сметките на нашия ангел Джеки

Актуализирано: 13.11.2022 г.




В края на април Джеки отлетя към един свят без болка и лекарства, без изследвания и ограничения, свят, в който може да прави любимите си неща – да тича, да скача, да хапва лакомства без последици и разбира се, да ни гледа отгоре, надявайки се, че няма да спираме да бъдем добри хора.

Съкрушени сме от развръзката с това най-мило момче. #Джеки беше най-тежкият ни случай и повече от всичко мечтаехме и вярвахме, че ще успеем да го изпишем и да заснемем клип как Джеки най-после напуска клиниката с количката си, как се отправя към новия си дом и живот, как върви редом до стопанина си, прибиращи се…вкъщи. И трябваше да го заснемем – този вторник… Не знаем какво се случи, притесни ли се Джеки от новостите, стресна ли се от бъдещите промени… Пазихме в тайна събитията покрай него, за да може да ви зарадваме с неговото изписване. Сами ние все още не вярвахме… 2 семейства бяха готови да осиновят Джеки тази седмица… Две врати и няколко сърца се отвориха за него. И той го знаеше, знаеше го и трепетно очакваше. Така ли му беше писано, не знаем, не можем да повярваме, че Джеки се е отказал да се бори, това не е типично за него. Той е символ на борбата и упорството, на търпението и надеждата. Може би Джеки беше свикнал с клиниката, с познатите гласове, с този дом – все пак това беше мястото, което му даде шанс за нов живот след ужасната трагедия, която го споделя ноември месец. Все пак там получи новото си име, там започна да чувства обич и топлина, там получаваше ласки всеки ден, а послените 3 месеца получи и количка, с която успяваше дори да се разхожда и тича сутрин и вечер. Така ли беше, Джеки, чувстваше ли се там вкъщи и не пожела ли да напуснеш този свой дом, не разбра ли, че искахме това да е временно решение, а не да бъде последният ти дом?



За няколко часа Джеки получи няколко вътрешни кръвоизлива, органите му отказваха един по един, рани и външни кръвоизливи изникваха по кожата му всеки час пред очите на лекарите под компреси и превръзки… Няколко часа след срещата ни с него във вторник, когато той дойде сам на количка и си тръгна с нея след това, вече лекарите го носиха на ръце, няма сила дори да стои легнал, без да плаче от болка… не искаме да ви разстройваме с всички ужаси, през които премина това най-смело момче…. Това е най-голямата жестокост… в деня на изписването му съдбата да му погоди такъв номер. А той знаеше, знаеше, че десетки души мислят за него и го чакат, знаеше…

Благодарим на Юлия Тонова, която ни вдъхна надежда последно време, която го зарадва и му носеше лакомства, която му даде кураж и обич, която направи всичко възможно вчера да е до него. Благодарим на Даниела Г., която мислеше и мечтаеше за него тези месеци, която му обрисуваше мечтани картини за разходки и поляни, която го караше да вярва. Благодарим ви, че бяхте до него в последните мигове и му подарихте обич и грижи, каквито заслужаваше. Той се постара максимално много да ви дочака и наистина ви дочака и се надяваме да успяхте да усетите неговата обич и благодарност, затова, че го накарахте да мисли за вас като за свои родители.


Благодарим на тези от вас, които за 6-те месеца го посещаваха на място в клиниката, носиха му лакомства и играчки, даряваха го с ласки и усмивки, тези, които го видяха лично, знаете какъв глезльо беше и как обичаше внимание и милувка. Благодарим, че сте му ги давали. Последните дни разбрахме, че са го посещавали хора, които не са се свързвали с нас, научихме, че е бил дори по-обичан, отколкото сме знаели. Той го заслужаваше.


Толкова десетки души изпратиха и изплакала очи за този чаровен глезльо вчера, че е утеха за нас и вас, колко лек и по вода е бил полетът му снощи. Благодарим на всеки, който се молеше за него, който впрягаше цялата си положителна енергия в мисли към него, когато той се нуждаеше от това, благодарим на тези, които са дарили за него, както и на тези, които пишеха за него, интересуваха се всеки ден как е и т.н. Всички ние бяхме неговото семейство, неговите сили и енергия, с които той живя тези последни 6 месеца… 6 месеца, които някой изрод на пътя беше решил, че не заслужава, но ние му ги дадохме. Да, мечтата ни да го видим, легнал на дивана пред телезивора до любимия човек, се разби на малки парченца тези два дни и все още не можем да повярваме, но поне се сбъдна другата ни мечта – Джеки да усеща от толкова много места обич и грижа, сбъдна се неговата мечта да бъде нечий любимец – беше нашия любимец…

Джеки не заслужаваше да се роди тук, в тази страна без закони, в която насилието над животни е ежедневие, а изродите се измъкват безнаказано… Но се бореше и спечели – спечели битката за толкова много човешки сърца, спечели много обич от всички нас, нали така, спечели нещо, което много бездушници никога няма да имат – нашите сърца и молитви.


Потресени сме от случилото се… никога не загубихме вяра в неговото изписване… надяваме се, да не загубим сили да се борим, но към момента сме обезверени и съкрушени, толкова вложени емоции, усилия, молитви…

Лети, момче, лети и тичай под дъгата, смей се под слънцето, радвай се на дъжда и не оставяй хората, които се молиха за теб и те обичат и днес сами, бди над тях и бъди тяхното момче завинаги… бъди нашето момче завинаги…


П.п. от клиника Итавет в София не желаят да плащаме цялата сума за Джеки сега, сумата е непосилна за нас, затова ще я плащаме в рамките на 6 месеца. Няма да пишем повече постове за средства за Джеки, който иска да дари за сметката му, може да го направи по описаните на нашата страница начини, както и на място в клиника Итавет, но няма да събираме вече средства за него с постове, ще даваме малко по-малко, за съжаление сметката е огромна, но за нас тя нямаше значение, докато се трупаше, важно беше да се полагат всички грижи за Джеки и … един ден да излезе…


П.п.2. благодарим на лекарите, които се грижиха за Джеки и в извънработно време, мислиха го постоянно, реагираха бързо, посещаваха го по празници и му даваха подаръци и награди. Благодарим, че и вие бяхте част от неговото семейство.


Линк към репортажа на НОВА ТВ за нашия Джеки тук.

23 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page