top of page

Пълната кутия и празното сърце



Кръстихме статията така заради съкровището, което намерихме в една кутия за сирене и празното сърце, което я беше напълнило и прилежно затворило.


Разхождайки се една дъждовна още студена сутрин на 03.04.2020 г. в Балчик, дочухме отнякъде тънък, плашещо немощен и глух звук. Заслушахме се, но звукът изчезна,

после отново - тънък, приглушен. едва доловим бебешки мяу. Поогледахме се, но нямаше нито коте, нито човек наоколо, загледахме се в един изоставен двор, обрасал в трева,

потрошена стара къща и отново бебешки изтощен мяу. Веднага влязохме в двора, нямаше нищо, освем прилежно оставена отстрани кутия за сирене. Грабнахме я, отворихме я бързо,

а вътре - торба, разкъсахме я и там го намерихме ужасени - безценно съкровище, три бебета новородени с пъпната връв, едното черничко една мяука, другите две с изплезени езичета ю

не издават нито звук. Тръгнахме към вкъщи с трите клетничета. Някой беше решил, че има право да се разпорежда с живота им.

Веднага ги сложихме в тавичка до печката, завихме ги, беше жизненоважно да спасим поне едничкото. Трябваше да се стоплят бързо - хипотеррмията (ниската телесна температура) е

животозастрашаваща за топлокръвните котки, особено новородените. Храненето беше втора грижа, но котенцата трябваше да се стоплят. Никога не се храни измръзнало котенце, може да го убием.

Нямахме никаква храна. Нямахме никакъв опит, та кой ли може да се справи да бъде ... майка-котка в човешкия свят. Постоплени и завити, котенцата след час се поразмърдаха и леко замяукаха.

Имахме рецепта за храна, подходяща за тях, докато чакахме доставката на адаптирано котешко мляко - жълтък, кисело мляко, козе прясно мляко, ампула омега-3 мастни киселини.

Първата вечер беше тежка, котенцата стояха завити под климатика, ставахме на всеки час да ги храним, през няколко минути проверявахме дали дишат, да не би да се затиснат взаимно и т.н.

След два дни пристигна котешкото мляко, а мъниците бяха по-големи борци от очакваното.


Започна дълга битка за живота им, в която те бяха истински супер-звезди. Моментално се сдобиха с имена - Страхил, който от начало даваше вид на най-борбен и оправен, Маслинка,

единственото момиче, което всъщност ги спаси, защото само тя имаше останали сили да мяука, и разбира се, Пандичко, който се оказа най-гальовното мишле, което сме срещали.


Битката продължаваше всеки ден, на всеки 2 часа - хапване, колкото могат (че и малко отгоре), тоалетна, раздвижване, постоянно отопление в стаята, смяна на бутилките с топла вода,

завивки, милване и говорене. Ден след ден, нощ след нощ хранене на мъниците не се прескачаше. Истинска симфония се получаваше, ако минат повече от два часа между храненията.


Мъниците растяха, макар незабележимо - дойде времето, в което сутринта на Цветница света видя първото оченце на Маслинка. След него мина доста време, докато се отвори второто,

а успоредно с това прогледна и малкият Страхил. Пандичко, макар и видимо по-голям от другите, прогледна след почти 10 дни. Разбира се не закъсня и инфекцията на очичките,

която бебенцата са наследили от майката. Започна лечение с антибиотик, за да може най-пълните с любопитство очи в света да прогледнат здрави и щастливи. А от капкомер, преминахме успешно

на хранене с биберон, благодарение на който се хапваше повече и по-бързо, а Пандичко спря да е целият залят с мляко (което беше резултат от неспособността му да е спокоен край храна и все

се опитваше да изяде капкомера, поради което все имаше баня след яденеза него).



Съвсем не неочаквано, Маслинка проходи първа, още по-малко неочаквано Страхил пръв заряза млякото и се насочи към истината - пастет с чисто месо. Растяха бебетата, преместиха се в по-голяма стая,

досега обитаваха ваната в банята, а бързо-бързо завладяха спалнята. Щъкаха по цял ден, гониха се, хапваха и озвучаваха цялата къща. Все неща, които не се нравиха особено на големите ни

домашни космати особи - Топчо и Прашинка. Известно недоволство и лека ревност се долавяше в мъничкото неспокойствие, с което гледаха мъниците, завладяли стаите им.


Дойде и време за първите ваксини и за най-хубавото, което сполетя бебоците - Маслинка и Страхил бяха осиновени заедно и се превърнаха в две прекрасни и привързани софиянчета. А Пандичко, черно-бялото мишле си остана за нас.



Никога не толерирайте насилието над животни!

Всеки живот е ценен!

Никой няма право да решава кой да живее и кой не!


Животните са наши приятели, те са част от нашите семейства, от нашите спомени и израстване.

ОБИЧАЙТЕ ГИ ВИНАГИ!

2 преглеждания0 коментара

Комментарии


bottom of page