Вики

Искаме да ви разкажем за едно истинско чудо  бебе #Вики  Взехме бебе Вики, като съвсем малко бебе на около 5-6 седмици, с парализирани задни крачета, едното напълно неподвижно, стоеше изпънато. Вики беше 3 седмици в клиника Елпида за рехабилитация, но нямахме успех. Крачетата стояха изпънати, колянната става беше напълно обърната навън. Поне хапваше смело и наддаваше, защото беше едва 300 грама. След това беше известно време у нас, колкото да се влюбим до уши в нея.

Дойде и големият удар за нас - Вики направи възпаление от това, че не можеше хубаво да се вдига при позлване на тоалетна, влачеше си болните крачета и опашката, които имаша възпаления, ранички и подутини… Вики направи сходно на сепсис състояние. Нямаше как да се чака повече. С Дни имаше висока температура и разстройство.

В МВК - Варна положиха огромни усилия за нея, най-вече я заобичаха, галиха и милваха всеки ден и разбира се, обещаха й живот.

Вики беше вече 600 грама. Беше неотложна операцията  ампутация на едното задно краче и опашката. Много трудно възстановяване - за Вики е мНого трудно да се вдига на едното си задно краче, а коремчето расте .

Дали мислихме, че Вики е неспасяем случай - да, дали мислихме, че е сред най-тежките случаи - мислихме. Дали мислихме, че никога няма да се осинови - мислихме. Дали усърдно я рекламирахе - не, зашото нямахме вяра.

Вики имаше приятели у нас, но нямаше шансове да си има свой дом. Никакви.

Докато една добра жена с незнайно колко голямо сърце не я обикна, още от снимка, още от тежката й история - обикна я с цялата й тъга, с цялата невъзможност за нормален живот, с цялата трудност и неяснота. Вики беше осиновена

Отпътува за София, а ние продължихме да се чудим изобщо какво ще правим с толкова труден случай. Не можеше да живее с всички останали животни, не можеше вечно да стои в клиника, не можеше да стои сама.

За щастие чудото се случи  Вики толкова добре се приспособи, толкова приятели намери и толкова обич събра, че днес е едно щастливо и супер домашно котаче - наперено, гушкано, дори лееееко глезенo .

Тони - майката на Вики, имаше и все още има трудности с бебка, учат тоалетна, учат памперс, учат къде й е стаята (от която Вики излиза за секунди с катерене по стената ), учат се на спокойствие, защото Вики е лудо врабче, което обикаля из цялата къща като фурия . Защото чувства толкова обич и топлина.

Вики си има личен гардероб. Има си всичко. А ние имаме едно истинско коледно чудо, една сбъдната Надежда, една вяра превърнала се в истинска млада дама .

Благодарим ви, прекрасно семейство, за този шанс, за тази приказка, за тази магия. Благодарим ви, че давате сила и енергия на нашия екип, че сбъднахте нашите молитви и ни вдъхнахте кураж за всеки следващ случай .

Защото всяко бездомниче мечтае за дом.

Защото всяко сърце заслужава плам.

Защото всяка вяра заслужава път.

Защото всяка доброта заслужава приказка.

Защото всяка борба заслужава сила.

Правете добрини, приятели, създавайте радост и сбъдвайте мечти.

Няма напразно добро и няма скрита топла мисъл.  Всичко се вижда!

Бъдете благословени, добротворци