Цвети

В един много хубав слънчев ден тръгнахме към Търново за сватбата на наши близки приятели в гр. Априлци. Още на паркинга забелязахме малко прекрасно шарено котенце, с което си играеха дошлите преди нас гости.

Котенцето беше 3-4 цвята, видимо много гальовно и мило, всички го галеха и го хранеха. Но се оказа, че мацинка сама се е настанила в двора, а собствениците на къщата за гости не я желаят там. Денят беше чудесен и топъл, но беше септември и зимата скоро ще се да дойде. Особено в планината, където се намира гр. Априлци. Не можехме да оставим малкото котенце на произвола на съдбата, особено като знаехме, че не е желано там.

Младоженците са прекрасни хора, които знаеха колко обичаме животни и бяха успели да убедят собствениците да задържат котето няколко дни, докато дойдем и заедно се опитаме да измислим някакво решение за него. Междувременно, няколко дни преди сватбата младоженците се грижиха за котенцето постоянно.

Когато го видяхме, знаехме, че няма да я оставим там. Още същата вечер я взехме в нашата стая - малката беше послушна, мила, спокойна котка, която мъркаше и се галеше в нас постоянно. Очевидно беше, че не се чувства добре, когато е сама. Искаше да сме до нея, да я галим, за нея беше по-важно, отколкото да е нахранена дори.

За няколко дни намерихме осиновител за нея - лично я заведохме, макар жената да живееше далече. Предадохме я с цял пакет с храна, всеки ден се интересувахме как е, както правим за всичките си животни. Получавахме снимки и информация. След 2 седмици изпратихме още пакети с храна. Новият стопанин на Цвети (така нарекохме котенцето, защото беше много

цветно) не успя да свикне с нея - тя беше още малка, търсеше внимание, искаше да я гушкат, а жената не можеше да й отделя нужното време. Потърси ни отново, за да намерим нови хора за Цвети. Бяхме много притеснени, дали ще успеем, какъв е проблемът с котето, дали няма да се озове на улицата. В крайна сметка хората бяха мили и обичаха животните и задържаха Цвети, докато намерим нов дом.

С новия осиновител извадихме голям късмет - жената сама ни писа, имаше вече няколко спасени котенца, но беше видяла поста за Цвети и искаше да помогне, живее в съседното село и не можеше да позволи да остави малката Цвети на студа през зимата. Веднага ни каза, че може да я поеме и въпреки, че се грижише за две бебета котета, беше готова да помогне.

След два дни Цвети беше в новия си дом - леко уплашена, леко недоверчива. Няколко дни й отнеха да свикне с новия дом, с новото семейство, с новите котенца, но бързо спря да се крие, започна да си хапва и дори да играе с приятелите си.

Това е поредната история, която ни убеди, че всяко животинче може да си има истински дом, че за всяко котенце може да се намери семейство и човек, който да го обича и да се грижи за него, стига да сме готови всички ние, които обичаме животните, да помогнем, да подадем ръка, да направим малко място в дома си за един нов приятел.

Всяко коте заслужава топъл дом, всеки човек заслужава истински приятел - а това е едно и също. Осиновете си котенце/кученце, няма по-чисто приятелство от това.