Ава

Видяхме как изглежда предателството. Не на филм. Не в новините. А на живо. Пред очите ни. Един човек спря колата си. Отвори вратата на колата. Прегърна уж кучето си и го изхвърли. В нашия двор. Не го остави. Не го подари. Не потърси помощ. Изхвърли го.

Както се хвърля торба с боклук. Както се изхвърля нещо, което вече не ти е удобно. Без поглед назад, без “сбогом”, без срам и вина.

Кучето дори не разбра. Стоеше объркано, залепено за асфалта, сякаш още чакаше да го повикат обратно.

Сякаш всеки момент някой ще каже: „Ела, приятелю, грешка беше“.

Но никой не се върна.

Това куче е много слабо, недохранено, тялото му е карта на лишенията.

Всяко ребро крещи.

Но още по-силно крещи душата му.

Очите му не гледат – те питат.

„Какво направих грешно?“

„Защо вече не ме искат?“

„Ще ме боли ли още?“

Щом го погледнеш, се свива на геврек.

Не лае. Не ръмжи. Не заплашва.

Свива се, сякаш иска да стане по-малко. Да не пречи. Да не бъде забелязано. Сякаш е виновно, че е живо. Че е било товар. Просто се извинява. Смачкано. Предадено.

Ако протегнеш ръка, то се разтапя.

Залепва се за нея. Диша учестено. Трепери. Все едно казва: „Моля те, не си тръгвай и ти.“Няма агресия. Няма омраза. Има само любов, която е била тъпкана твърде дълго. Но е така готова да обича. Просто й дай шанс.

ОСИНОВИ Я

Кучето е женско, беше веднага заведено на ветеринар. Пуснахме всичко възможни изследвания и тестове. Напълно здраво е. Има видими рани само по лицето и нослето. Здраво тяло. Смазан дух.

Разбито сърце.

Поехме го, взехме му къщичка. Има си и име: АВА  означава “живот”.

Домашното животно не е вещ.

Не е временна прищявка.

Не е нещо, което захвърляш, когато животът ти се усложни.

Ти си бил неговият свят.

Неговата сигурност.

Неговият дом.

И ти си го захвърлил на пътя.

А сега то е тук. #Ава е тук.

Жива. Добра. Нежна. С все още туптящо сърце, въпреки всичко. Въпреки теб, “човеко”!

Търсим й дом. Истински. Завинаги. Направихме всички тестове, сложихме чип, извадихме паспорт. Не е кастрирано. Ловна порода е. Едва 15 кг, а трябва да е поне 20 кг.

Търсим й Дом, в който няма да бъде изоставена отново.

Дом, в който ръката няма да се вдига, а ще гали.

Дом, в който няма да се страхува, че любовта свършва изведнъж – на някой паркинг.

Ако можеш да осиновиш - направи го.

Ако не можеш - сподели. Най-важното не са нито средствата, нито вложените усилия и енергия от всички ни, а Ава да бъде осиновена от грижовен човек, който осъзнава какво е преживяло кученцето и ще подходи с обич и търпение за цял живот.

Нека тази история стигне далеч.

Нека поне за него светът се поправи малко.

Защото тя не беше изхвърлена, понеже е лоша.

Беше изхвърлена, защото е попаднала на лош човек.

И сега има само един шанс.

Нека не го изпуснем.  нека този път историята на Ава е различна.