Рафи

Представете си, че събирате боклука в чувал. Оглеждате кухнята, после банята. Слагате разваления хляб, празния пастет и някаква пластмасова кутийка от хладилника. Отивате до двора и чувате бебето-коте, което котката е родила преди месец. Сутринта сте убили майката и то клетото не спира да плаче. Така да ви дразни, не можете да го убиете, незнайно защо, вие сте безсърдечни чудовище и все пак, не искате да го убиете, та то е около 300 грама. Без майка си така или иначе ще умре от глад и жажда само.

Хвърлили сте майката в контейнера до вас. Обаче бебето плаче ли плаче за майка си. Не се издържа вече тоя тормоз, затова взимате чувалчето за боклук, онзи с кутийката с пастет и хвърляте котенцето, което е посмяло да се роди в двора ви от вашата некастрирана дворна писана.

Сега разбираме, че вие, хората, които четат това, сте неспособни на подобно деяние, но някое двуного безгръбначно нещо е способно….

Рижава шепичка топлина. Нежният слънчев лъч, завързан в торба, млъкна. Разбра, че няма днес да умре. Разбра, че сме там за него. Вдигнахме чувала, а отдолу лежеше майчицата му. Убита… платила с живота си, това, че се е доверила на някого и е ходила в двора му за храна, може би е отишла само за да роди… затова е платила висока цена.

Това е ужасяващата история на Рафи преди да попадне при нас. Късметът оттогава е на негова страна. Той укрепна в нашия приют и след няколко месеца си намери прекрасен дом в Пловдив.