Сара и Тара

През лятото на 2024 г. написахме пост за две скелетчета на Рибарския площад в Балчик, които не можехме да хванем и се наложи да хващаме с капан за котки. Двете сестрички бяха ужасени, с ужасно болни очи, тежка инфекция и силни болки, не виждаха нищо, бяха агресивни, със сетни сили се бранеха.

След 3 дни борба ги заловихме. Предстоеше престой в клиника, операции, лечение и в крайна сметка - спасихме по едно оченце. Кръстихме сестричките Сара и Тара. Започна битката за тяхното социализиране. Не беше лесно. Близо месец не бяхме ги галели, бяха ужасени и нямаха никакво доверие на никого.

След 2 месеца бяхме напълно отчаяни, дори не пишехме постове за тях. Сами платихме сметките им, защото нямахме кампании за средства. Не вярвахме, че ще има смисъл дори да им търсим осиновители. Чудихме се дали сме направили добро, като ги прибрахме изобщо. Дали не трябваше след клиниката просто да ги пуснем навън отново….

Дадохме им шанс. Накрая успяхме да намерим приемен дом 🙏🙏🙏 благодарение на Ива, която взе за месец котенцата, те не просто имат снимки. Те имат надежда. Надежда за семейства. С много търпение, спокойна среда и любов, Ива започна да гали сестричките, разбира се, лакомствата и взаимните игри с топка доста помогнаха също. И чудото се случи...първо едната сестричка, а после и другата намериха дом в София. И сякаш от миналото им няма и следа. Изчезна недоверието, изчезна страха. Вече са истински домашни котки, с играчки, диван и много любов.