Сара и Тара

Невъзможното осиновяване 😭 защо не можем да намерим семейство за тези прекрасни сестрички. Да, имат си само по едно оченце, но само защото бях ужасно смели и борбени, здравички и супер спокойно са.

През лятото написахме пост за две скелетчета на рибарския площад, които не можехме да хванем и се наложи да хващаме с капан за котки. Двете сестрички бяха ужасени, с ужасно болни очи, тежка инфекция и силни болки, не виждаха нищо, бяха агресивни, със сетни сили се бранеха.

След 3 дни борба ги заловихме. Предстоеше престой в клиника, операции, лечение и в крайна сметка - спасихме по едно оченце. Кръстихме сестричките Сара и Тара. Започна битката за тяхното социализиране. Не беше лесно. Близо месец не бяхме ги галели, бяха ужасени и нямаха никакво доверие на никого.

След 2 месеца бяхме напълно отчаяни, дори не пишехме постове за тях. Сами платихме сметките им, защото нямахме кампании за средства. Не вярвахме, че ще има смисъл дори да им търсим осиновители. Чудихме се дали сме направили добро, като ги прибрахме изобщо. Дали не трябваше след клиниката просто да ги пуснем навън отново….

Дадохме им шанс. Накрая успяхме да намерим приемен дом 🙏🙏🙏 благодарение на Ива, която взе за месец котенцата, те не просто имат снимки. Те имат надежда. Надежда за семейства. С много търпение, спокойна среда и любов, Ива вече гали сестричките, разбира се, лакомствата и взаимните игри с топка доста помогнаха също.

Сара и Тара са прекрасни, много са си. самодостатъчни, ненатрапчиви, спокойни, дори не сме ги чували да мяукат ❤️ обичат меко легълце, игри с топки и всякакви връзки. Кой знае и в един истински, постоянен и любящ дом пък няма ли да се превърнат в супер гальовни принцески. Засега определено им се печели доверието с любов ❤️

Днес се осмеляваме да мечтаем… да напишем пост за момичетата… ще намерим ли дом за тези сестрички ?